Hang your future out to dry

След преминаването на еуфорията покрай новогодишните празници, хората отново се сблъскаха с проблемите на бита и това неминуемо проектира след себе си безброй кисели физиономии. В търсене на виновниците за сегашното положение всеки успя да си хареса персонален демон - например г-н Плевнелиев с неговата оригинално визуализирана новогодишна реч или пък ръсещият с китка по Йордановден (и то със съвсем добри намерения) от прозореца на своя "Линкълн" Варненски митрополит. Естествено, не е необходимо да се спираме на отделни личности, за да можем да се оплакваме и порицаваме на воля - особено когато имаме голяма трибуна с многохилядна публика (за разлика от този блог, ха-ха), която тръпне в очакване спусъкът да бъде натиснат, за да започне да пръска слюнка и да трака по клавиатурите.

Благодарение на социалните мрежи мненията вече се разпространяват мълниеносно и ден или два след самата публикация (в сайта на една от по-авторитетните родни медии) до мен достигна това. Накратко, авторът е забил зъби в идеята за "деградиралата" младеж и прилежащата й култура, като особено ожесточено спуска паралели с изминалите декади. Разбира се, всеки има право да приеме ролята на изобличител (повечето статии на репортера, до които достигнах, имат подобен, на места дори по-язвителен характер) и да размахва заканително пръст. Най-голямата мистерия за мен обаче си остава самоцелното изваждане на стотици пъти претопляна, дъвкана и предъвквана информация и набутването й в лицето на хората през регулярни периоди от време. Това си е чиста проба подценяване на собствената аудитория, принизявайки я до инструмент за генериране на обществено мнение по повод "противоречивата" журналистическа персона и натрупване на уникални посещения в актива на произволна уеб страница.

Предполагам, че вече разпознахте корицата на Youthanasia и успяхте да я свържете с израза hang out to dry. Фразата често илюстрира прехвърлянето на вина върху някого по такъв начин, че да бъде оставен сам да се справя с последствията. Според статията от линка по-горе главната причина за очертаващото се мрачно бъдеще са именно младите и техните "долнопробни желания", около които се върти по-голямата част от масовата култура. Няма нужда човек да е завършил в Богословския факултет на СУ, за да се досети, че като главни проявления на покварените нрави и бъдещия триумфален марш на Антихриста са посочени съвременни тийн-идоли като Katy Perry, Lady GaGa, днешната киноиндустрия и поредицата "Здрач".

Авторът (или Лирическият "Аз", ако търсим художественост в изпълнените със сарказъм и чуждици, но за сметка на това лишени от конструктивна критика редове) очевидно е от нашите. Слуша рок и желанието му на всяка цена да утвърди "правилната" музика е трогателно. Справедливо се възмущава, че днес подрастващите предпочитат Rihanna и Beyonce пред The Doors и Queen, и че пример за подражание днес вместо Kurt Cobain или Marilyn Manson са изпълнители като Lil' Wayne и Bieber. Като цяло читателят остава с впечатление, че културата на 70-те, 80-те и 90-те превъзхожда в пъти това, което наблюдаваме днес от безбройните екрани наоколо... и преди да се съгласим на сто процента с това твърдение, идва моментът да се намесим с малко елементарна математика от основното училище.

За да сравним две или повече прости дроби, трябва да достигнем до общия им знаменател. И макар дълго време китарната музика да е била част от поп културата, Криско (или Flo Rida, Kanye West например, ако трябва да говорим за "музиканти" с "признание" в световен мащаб) не е еквивалент на Nirvana или пък Creedence Clearwater Revival. Преди да се появят бой бандите, подмокрящи девойките младша възраст, подобна функция са изпълнявали достъпни като звучене състави като Bon Jovi например. През 80-те също е имало диско с откровено малоумни текстове, а 1990-та освен Violator на Depeche Mode светът е видял Can't Touch This на MC Hammer. Последното десетилетие пък може да е произвело извращения от човешката природа като Nicki Minaj, но Iron Maiden от своя страна (примерите са по-ясни, когато не са част от ъндърграунда) не са спрели да издават силни албуми. Тонът "по мое време не беше така" звучи меко казано не на място (и то не защото пишещият няма и 30 години), освен ако не сме убедени, че монетата по принцип има само една страна. Впрочем, посланието на цитираните Kurt Cobain и Marilyn Manson едва ли може да мине като градивно пред някой, който е поне бегло запознат с изпълнената с тежки наркотични зависимости (и като цяло грозни прояви в професионален и личен план) биография на двамата. Пред тях редовният консуматор на марихуана Lil' Wayne изглежда просто като скучаещо разглезено милионерче, решено да се забавлява, докато има тази възможност. Което най-вероятно отговаря и на истината.

Компетентно поставената диагноза "крайна интелектуална бедност", породена от липсата на "адекватен културен бекграунд" обаче започва да пропуква предварително зададената теза. Едва ли точно децата, които на практика се раждат като празен лист хартия, са виновни сами за описаната апокалиптична ситуация. Средата, която ги посреща на бял свят, не е ли същата онази, предварително подготвена от 70-те, 80-те и 90-те години?

Може би и вие, подобно на автора, сте твърдо убедени, че всеки връстник на Прехода е изгубена по презумпция душа. Познавам младежи, които нито взимат участие в предварително предреченото разрушение на своето поколение, нито стават част от мрънкащата тълпа, която винаги има създадено мнение още преди да се запознае с фактите. Личности, които не пестят нито време, нито средства и поемат инициативата, променяйки с бавни, но твърди стъпки не особено приятния околен свят. Част от тях с гордост мога да нарека свои приятели и колеги, с други не съм дотолкова близък, но искрено се възхищавам на усърдието им и следите, които оставят след себе си. Защото точно те правят разликата, и колкото да не ви се вярва, имало е такива и преди 30 години, има ги и днес. И в случай, че подобен финал ви идва твърде драматичен, нека просто завършим с нещо красиво:

За много години!