За декоративното рибовъдство и ядрената енергия

Бях съвсем хлапе (не че в момента съм на кой знае колко зряла възраст), когато в главата ми зароди мисълта да си гледам рибки в аквариум. Сещате се, дежурната ситуация, когато желаеш да имаш пухкаво четириного вкъщи, но мама и тате се ужасяват от идеята да чистят косми и други неща от килими и мебели и отчаяно се опитват да насочат вниманието ти в друга насока. 

Та успях да си повярвам, че кротко плуващите гупита, хелери, молинезии са моето призвание. И както постъпват всички загрижени за възпитанието на децата си (и превръщането им в примерни членове на обществото) родители, и моите ме изпратиха в училищната библиотека, за да почерпя мъдрост от авторитетен източник. Нито помня как е изглеждала женицата, която е прекарвала целия си ден в стая-еди-коя-си на четвъртия етаж, нито какво ми е обяснявала, докато ми е пробутвала в ръцете книжката от снимката по-горе. Екземплярът на "Декоративно рибовъдство", с който се сдобих, беше с десетилетие по-стар от мен самият, лепен и пожълтял и при разгръщането на всяка страница заплашваше да се разпадне на съставните си части.

В интерес на истината, томчето се оказа пълно с полезни съвети. Освен как да напълниш аквариума си с вода без да оставиш дупка в грунда (наливайки върху обърната чинийка!), научих, че рибките се чувстват по-добре, а и естетически е по-приятно да сложиш на задното стъкло картина на морски пейзаж. След като залепих лист от стар календар, повечето от моите питомци действително излъчваха спокойствие и безгрижно махаха с перки и опашки, докато правиха дължини в масивния съд. В подобна ситуация се чувствам и аз, и особено през последния месец, когато на задното ми стъкло някой отгоре постави огромния светещ постер на демокрацията.

Моят глас е бил важен за тях. От мен зависело бъдещето на България. Моя е щяла да бъде и вината, когато всичко, за което те са се борили, се срине в близко бъдеще. И за да покажат колко държат на мен, дават ми правото (и на още няколко милиона пълнолетни) да попълня някакъв лист, с който ще имам шанса да пиша новата история на страната. За капак, ако не се възползвам от това право, аз съм невеж, лесно манипулируем, и не на последно място, социален паразит/овца без собствено мнение.

Излишно е да споменавам колко обичам подобни генерализиции и най-вече подценяването на аудиторията, на която на практика разчиташ. Позволете да се усъмня и в това доколко изразява гражданска позиция гласът на хиляди, за които "ядрена енергия" е просто словосъчетание с неизвестен смисъл. Хора, които смятат, в България в момента има недостиг на енергия, че цената на домашния им ток се определя от броя атомни централи у нас (а не от политиката на местните доставчици) и че увеличеният износ има пряко влияние върху жизнения им стандарт. Или пък че е нормално огромни суми да бъдат наливани в проект, който към днешна дата вече трябваше трябваше да функционира и да се върви в посока възвращаемост на инвестицията. 

Никой не изяви желание да разбере дали ми харесва да живея в тази пародия на държава. Никой не ме попита дали искам някой ежедневно да ми набива в главата, че всичко е окей.

Сега се обръщат към мен (учудващо!) няколко месеца преди изборите. Дават ми право на мнение - в името на демокрацията, разбира се. И какъв въпрос ми задават? 

"Трябваше ли да направим онова, което така и не го направихме?"

Изпитвам остра болка във фара по отношение на това дали някой мазник (може и от женски пол) с костюм ме е призовал от телевизионния екран или страниците на някой полужълт вестник да бойкотирам референдума. Бойкотът ще има точно толкова смисъл, колкото и това да нарисувам някоя от костенурките нинджа върху бюлетината. Нали живеем в демо(но)кратична държава? Всеки има правото да реши как да оползотвори 27 януари 2013-та. Дайте своя глас. Аз просто смятам да приключа със съзерцанието на фалшивото двуизмерно морско дъно и да свърша нещо по-полезно.