Моменти от BRUTAL ASSAULT XVII, част втора

След като в на опашката за концерта на Anathema в Пловдив получих запитване от жител на Търново (Поздрави, Филков! - бел. авт.) кога ще дойде време за втората част, вече няма как да се измъкна без да кажа няколко думи за къмпинга и посетителите. Не забравяйте в близките дни да се снабдите и с поредния брой на Про-РОК, където съм отделил специално внимание на представянето на повечето банди. Има и снимки, при това цветни!

Къмпингът. Обърнете внимание на полското знаме.

Границата между къмпинга и фестивалната зона бележеше високо и стръмно възвишение, което редовните посетители наричаха галено „Хълмът на смъртта”. Като цяло придвижването по него беше трудно дори за напълно трезви хора, и почти невъзможно за по-наквасените типове, които не бяха рядкост на Brutal Assault. След превърналите се в ежедневие дъждове, гледката на търкалящи се в кал по нанадолнището поляци и германци се превърна в нещо съвсем обичайно. Оказа се, че съществува и обиколен път със стълби, но той дойде твърде... ъъъ... обиколен за уморените ни от 15 часовите концертни дни крака. Иначе схемата е проста - от произволно място се снабдяваш с едно от онези фенерчета, които можеш да закрепиш с лента на главата си (осветление около хълма няма), и пристъпяш тежко-тежко с надеждата да не бъдеш повален в гръб от търкалящ се труп. Носенето на щеки от България със сигурност обаче не си заслужава, честна дума.

VIP... но не Брадър, ха-ха.

Впрочем, лагерът си има и своя VIP зона, но по мое скромно мнение тя не предлага чак такива удобства, за да си заслужи предварителната резервация от 14 евро на калпак. Иначе казано - пространството е силно ограничено, а хората, избрали да си платят предварително в никакъв случай не се отдават на разврат по-малко от "простолюдието". Охраната е напълно символична, а химическите тоалетни вътре са по три на всеки 150-200 души – нещо необяснимо, предвид тяхното изобилие в другите части на къмпинга и около сцените. Пряката полза от VIP гривните се изразява в безплатен достъп до душовете и „наблюдателната стена”, но не очаквайте да се вредите за къпане, ако станете след 7 сутринта.  Опашките са съизмерими единствено с тези за обмяна на билетите в гривни, а за тях дори висшите сили си затварят очите...

Някой си е отбелязал по-чиста тоалетна с ясната идея за рецидив.

Като отворихме дума за охрана, извън фестивалната зона тя почти липсваше, което обяснява донякъде честата гледка на насядали наоколо типове, които свиват тревица. Когато кажа тревица, имам предвид цели торби с "материал". Пропуснал съм да проверя каква е минималната доза, която можеш да разнасяш из Чехия преди да те опандизят, но предполагам, че съдържанието на джобовете на консуматорите е можело да им осигури минимум по няколко години на топло. Няма да забравя как огромен поляк с журналистически пас (по думите му, представител на печатна медия) ни се усмихна, похвали е какъв подарък са му направили в Прага, загъна и запали под носа на един от опазващите реда без особени последствия. Нищо чудно, щом в един от дните дори самите Solstafir подканиха публиката да му отпуснат края, давайки им нагледен пример...

Фестивален труп, готвещ се да запали цигара

На Brutal Assault могат да се видят характерните за всяко подобно събитие зевзеци - наред с десетките човешки панди и "мъртъвците", паднали в неравен бой с алкохолните градуси, станахме свидетели на нисък и пълен мексиканец с маска на кечист ("Viva Mexico, viva!"), няколко каубоя, всички роднини на Робин Худ, Малкия Джон и отец Тък, няколко жители на Средната земя - хобити, орки, джуджета и (особено докато свиреха Finntroll) тролове, както и самия (по Пратчет - бел. авт.) Смърт. Нямам достатъчно добро видео да ви покажа девойките със сафически наклонности, които без капка срам се отдадоха на страстта си в една от паузите... Най-искрено съжалявам, ха-ха.

В чешкия език ударението винаги пада на първата сричка, а буквата "h" често замества познатата от другите славянски езици "g/г"...