Моменти от BRUTAL ASSAULT XVII, част първа

"Twenty-twenty-twenty-four hours to go, I wanna be sedated" са припявали навремето Ramones, принудени да се борят с подръчни материали (и лепило, и лепило!) срещу скуката в турбуса. Подобна е продължителността на пътя София-Прага на колела, ако включим огромните опашки на сръбската граница. А това с упояването звучи като доста добра идея, ако в автобуса ти хлапе на видима възраст от годинка-две не спира да тества издържливостта както на гласните си струни, така и на слуха ти.
 

"Яко, колко метъл!", забавляваме се всички (поне една трета от превозното средство беше запълнена с представители на "нашите") в първите няколко часа. В последствие изхабяваме непредвидено рано батериите на звуковъзпроизвеждащите си устройства, пробваме да напъхаме всичко, което може да се смачка, в ушите си или да говорим високо, за да игнорираме шума. За капак, малко преди да влезем в Унгария наоколо се разнася недвусмислено ухание, при което ревът спира за десетина минути. С една дума, добре си прекарваме, но май щяхме да си прекараме с една идея по-поносимо, ако бяхме избрали пътуване със самолет.
  

Част от българската агитка на Brutal Assault XVII, гара Прага

 
Добре, да приемем , че сте оцелели в рамките на едно денонощие, и на цената на изгубения си сън вече се намирате някъде из центъра на Прага. Какво да очаквате оттук нататък?

Нито служителите в пражкото метро, нито персоналът на ж.п. гарата отбират от английски, затова трябва да разчитате на разговорници и заучени фрази. Оказва се, че е в пъти по-ефективно да говориш бавно на български, отколкото да експериментираш с немски и руски (за което те гледат особено криво, вероятно от исторически съображения). Любопитна подробност е, че билетите за влакове изглежда важат за избрания маршрут независимо от часа на пътуване - стига да спазиш датата и категорията на влака, контрольорките се усмихват, продупчват ти билета и дори ти казват "Děkuji!" (благодаря). 
  

Опашка в началото на деня

  
Стигнеш ли до гара Яромерж, не е особено трудно да намериш крепостта Йозефов, където се провежда от няколко години Brutal Assault. Първи вариант е да следваш нишката от хора с черни тениски и раници на гърба (които от своя страна следват табелите, сочещи пътя към фестивалната зона), а втори - да се закачиш за някое от специалните таксита, които срещу твърдата сума от сто крони (7-8 лева) ще те стоварят право сред крепостните стени. И тук идва тежкият момент - разпъването на палатки (ако си запазил пропуск за VIP зоната, чакаш минимум час, за да го получиш), опашките за превръщане на билетите в гривни/опашките за акредитации (това може да се проточи и няколко часа), и разузнаването на новата територия, където се сблъскваш с фиркани до козирката поляци, щастливи германци с по няколко бири в ръце, вечно задаващи въпроси руснаци и продължаващите да се мръщят при всяка дума на чужд език домакини. 
     

Крайната цел!

   
Фестивалът доскоро е преминавал с изпитания формат на двете сцени - докато на едната свири банда, на другата правят саундчек и пренареждат апаратурата, за да може следващата група да започне непосредствено след това. Закъснения няма, или ако има, то са в рамките на 5-10 минути - пренебрежимо малко, сравнено с повечето тематични събития у нас. От тази година има и трета, клубна сцена, където пред около 500 души свирят бандите с по-ъндърграунд уклон.
     

Root призовават Рогатия на Jägermeister Stage

   
Не бяхме особено учудени, когато установихме, че Brutal Assault си има и своя еквивалент на "Манджа стрийт" в Студентски град. Мексиканска, арабска, италианска и местна кухня смесват по изключително очарователен начин миризмите си, предлагайки на десетките хиляди празни и раздразнени от злоупотребата с алкохол стомаси право на избор. А ако не си по яденето, има си специални щандове за дегустация на вино, абсент и естествено... бира. Все пак се намираме в Чехия! Държа да отбележа, половин литър силна и вкусна бира, а не 250 милилитра разредена пикня, която ти продават на двойна цена по разни селски псевдо-фестивали. 
   

Разни хора, разни тениски

   
Специално отделеното пространство за частни търговци и лейбъли предлага умопомрачително голям избор на дискове, тениски, нашивки и всичко останало, което можете да си представите. Точно в центъра му се намира огромната "циркова" шатра на списание Maxim, помещаваща големи екрани с видео игри и симпатични чехкини, които раздават броеве на преминаващите през работното им място. Огромен хамбар с подходяща декорация помещава масите за сайнинг сешън, журналистическата зона и т.нар. "хорър кино". В него непрекъснато се прожектират долнопробни филми с чешки субтитри, а след 23 часа - порно с висока концентрация на изкуствена кръв и полуголи зомбита с лош грим - общо взето, романтика отвсякъде.
    

А Яромерж е толкова спокойно градче...

 
Очаквайте скоро в блога впечатления от къмпинга и по няколко думи за срещите с музиканти.

Подробен репортаж за бандите и тяхното представяне на чешка земя можете да прочетете в брой 95-ти на списание Про-РОК.